Пролет, пролет, пролет, пролет.
С момичешки устни, с момчешки ръце.
Пролет, пролет, пролет, пролет.
В косите ми блика, в кръвта ми тече.


Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно, с нестройно сърце,
взривяваме зимната, зимната броня на дните –
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопения сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе
и чувствам, и чувствам как огън на кръгове скрит
е в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Пролет, пролет, пролет, пролет.
С момичешки устни, с момчешки ръце.
Пролет, пролет, пролет, пролет.
В косите ми блика, в кръвта ми тече.

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко, дръзко момче?
А може би, може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече!

Пролет, пролет, пролет, пролет.
С момичешки устни, с момчешки ръце.
Пролет, пролет, пролет, пролет.
В косите ми блика, в кръвта ми тече.

Пролет, пролет, пролет, пролет.
С момичешки устни, с момчешки ръце.
Пролет, пролет, пролет, пролет.
В косите ми блика, в кръвта ми тече.